Страхът от огледалото е болест

Страхът от огледала е известен като ейсоптрофобия, катоптрофобия или спектрофобия. Това е фобия, срещана сравнително рядко като болест и е силно персонализирана. Някои хора се страхуват от собствения си образ, други от огледални повърхности, а трети от потенциалната връзка огледалото със свръхестественото.

“ Огледалце, огледалце от стената,
коя е най-красива на земята? ”

Огледалото и тялото
Ако не се чувствате комфортно с отражението на вашето тяло, може да опитате да избягвате да се поглеждате в огледалото. Някои хора отказват да позират за снимки или да участват във видеозапис, за да не се „гледат” след това. На този етап фобията пречи на дадения човек, само когато види лично образа си. Като цяло, хората от тази категория не се интересуват от огледалото, но се стремят да го избягват постоянно.

Страх от отражението
Страхът от огледала може да се задълбочи. Много често тази фобия преминава от огледалото към всякакви огледални повърхности, като витрини, добре полирани коли, дори към някои видове слънчеви очила. В днешно време на практика може да си видим образа почти навсякъде, а това създава много неудобства на един човек страдащ от този вид фобия.

Страх от свръхестествените свойства на огледалото
Огледалата отдавна са свързани с религиозни ритуали и суеверия. Една древна религия посочва, че огледалото отразява душата на човек. Според същата вяра, душата регенерира на всеки седем години. От там идва най-разпространеното суеверие, че счупеното огледало прекъсва този процес и следват седем години лош късмет.
Много култури покриват огледалата в дома си, когато почине човек, поради факта че смъртта може да се огледа и да се върне. Други вярват, че Дяволът е създал огледалата, за да хваща в капан душите на починалите
Връзката между огледалото и душата е свързана с обичаи, предания, магии, духове и суеверия. Страхопочитанието към този предмет датира от незапомнени времена.
Градските легенди играят не по- малко важна роля във възприемането на огледалото.
Някои казват, че огледалото служи като портал между два свята. Разпространяваните страшни истории между учениците, свързани с духове и огледала, може да предизвика в по- чувствителните страх от огледала. Филмовата индустрия също спомага за подклаждането на този тип страх.

Огледална наркомания
Според последните изследвания, девет от всеки десет жени на възраст от 20 до 35 години не харесват отражението си. Психолозите наричат този феномен огледална наркомания.

Оказва се, че жените страдат от комплекс за несъвършенство и депресия заради несъответствие между реалния си образ и идеалния.

Според психолозите жените, които страдат от болестта, не могат да минат покрай огледалото просто така. Колкото по-малко се харесват, толкова повече време прекарват, разглеждайки ненавистния си образ.

Огледалната наркомания понякога се превръща в синдром на Квазимодо, болест, която се характеризира с хроническо недоволство от себе си. Човек започва да се смята за грозен и непрестанно си прави пластични операции, за да коригира недостатъците, които смята, че има. Повечето от болните не са доволни от резултатите на интервенциите и се подлагат на нови и нови. Ако състоянието се влоши, може да прерасне и в дисморфофобия – заболяване, което се изразява с невротичен страх от физическите недостатъци, повече от които всъщност не са реални, а мними. Изследване на бразилски учени от университета в Сао Пауло сочи, че 14% от населението на земята страда от тази болест.

Според лекарите синдром на Квазимодо е имал покойният поп идол Майкъл Джексън. Лейди Гага също призна, че страда от дисморфофобия. Дали пък и злата мащеха на Снежанка от популярната детска приказка също не е била болна от огледална наркомания?!

Обичай себе си – това е ключът
Приемете страхът към огледалото като предупредителен сигнал и намерете решение на въпроса свързан с тази фобия. В повечето случаи всеки може да положи малко усилия чрез диета, упражнения, прическа или грим. Всички сме родени с определени недостатъци и качества, които допринасят за цялостния ни индивидуален образ. Просто трябва да се научим да обичаме себе си, в естественото си състояние. Това е ключът, когато погледнем в огледалото да харесаме това, което виждаме.